Видео

Пробиотици ПроЛакт при синдром на раздразненото черво (IBS)

Д-р Владимир Шишков е специалист диетолог в София с над 31 години опит. Завършва медицина във ВМИ – Пловдив през 1990 година. Профилиран е в изграждането на цялостни индивидуални лечебно-профилактични и оздравителни програми, както и на диетични планове, насочени към преодоляване на здравословни проблеми и достигане на състоянието на „оптимално здраве“, в съответствие с принципите на орто-молекулярната медицина. Той е един от малкото медицински специалисти в областта на храненето и диететиката, които се ръководят от принципите на орто-молекулярната медицина в диагностиката, профилактиката, лечението и рехабилитацията на всички медицински заболявания. Синдромът на раздразненото дебело черво е хронично стомашно-чревно разстройство, което причинява болка и спазми в корема, газове и диария или запек. За синдрома на раздразненото черво е характерно повишена активност на мускулите на дебелото черво, които се обуславят от промени в тонуса на автономната нервна система. Причината е нарушена регулация на оста мозък-черво. Все още няма консенсус за един единствен причинител на този синдром, но е установено, че може да бъде предизвикан от диета с ниско съдържание на фибри, стресови и други хормони, както и от чревна дисбактериоза. Чревната дисбактериоза е състояние, което се появява, когато червата ни са заселени с повече «лоши» и по-малко «добри» бактерии. Има различни разновидности на синдрома на раздразненото черво – тип 1 се характеризира с диария, тип 2 – със запек, тип 3 е смесен – с диария и запек. Няма специфичен лабораторен маркер за Синдрома на раздразненото черво. За да се постави диагноза, задължително е изключването на алармиращи симптоми, като необяснима загуба на тегло, установена анемия, наличие на кръв в изпражненията, събуждане от сън, заради коремна болка, диария, наличие на кръвни родственици с рак на дебелото черво, възпалителни чревни заболявания, повишена телесна температура и скорошна употреба на антибиотици. Научно доказано е, че при хората със Синдром на раздразненото черво има по-различна микрофлора, в сравнение с тази при здравите хора. Пробиотиците, съдържащи млечно-кисели бактерии – лактобацили, имат доказани свойства за подобряване на симптомите при Синдром на раздразненото черво. Такъв пробиотик е ProLact Biostim. Той балансира чревната флора, като премахва неприятните симптоми на болка, подуване, къркорене, нередовен стомах, диария, киселини, които често съпътстват живота на хората със Синдром на раздразненото черво. Освен това, подпомага имунната система. Тоест, естествено повишава защитните сили на организма срещу вирусни и бактериални инфекции. ProLact Biostim подобрява усвояването на хранителни вещества. Полезните Лактобацилус Булгарикус и Лактобацилус Рамнозус, които се съдържат в него, участват в производството на витамини В12 и К2, и подпомагат смилането на лактозата в млечните продукти. Повечето хора, страдащи от Синдром на раздразненото черво, имат проблем с разграждането на лактозата. Препоръчителната дневна доза пробиотична храна ProLact Biostim е 10 гр. на ден. Само в 10 гр. се съдържат 10 милиарда живи бактерии. ProLact Biostim е наситен с огромно количество аминокиселини, които също носят ползи за здравето на човека. Благодарение на иновативната производствена технология, всички полезни микроелементи от млякото са запазени. ProLact Biostim съдържа Калций, Калий, Фосфор, Желязо, Витамин D, Витамин В2, Витамин В1 и Витамин А. Промяната в начина на живот е едно от основните неща, които могат да помогнат при Синдрома на раздразненото черво. Това включва прием на малки порции храна, на всеки 2-3 часа; прием на достатъчно количество течности, напитки без захар, кофеин и газирано. Ограничаване на алкохола. Избягване на мазни и пържени храни, сладкиши, чипс, торти и всякакъв друг вид преработени храни, съдържащи устойчиво нишесте. Повече «добри» бактерии, както под формата на ProLact пробиотици, така и чрез ферментирали храни, като кисело мляко, туршия, кисело зеле, сирене и кашкавал. Повече пребиотични храни, богати на фибри, които да служат за храна на добрите бактерии, като плодове, зеленчуци, овесени ядки, кедрови ядки, пълнозърнест хляб.